Ева

Бяха изминали месеци от Сътворението. Райската градина не познаваше сезони и животът в нея пъплеше и се размножаваше. Птици и морски създания пълнеха небето и водите. Водопади извираха изпод небето и се вливаха в коритата на малки, но буйни реки.

Ева лежеше на сянка под едно дърво и наблюдаваше любовната игра на два синигера.

– Каква идилия. Дали… и навън е така красиво? Или дори повече? Гласът от дървото ще знае. Не. Замълчи, Ева. Защо Създателят не ни каже истината? Нима не трябва сами да решаваме?

– Създателят лъже! – чу Ева някой да шепне. – Истината е сила. Щом чу думите, кожата ѝ настръхна. Човек е само този, който сам решава кое е добро за него. Виждал съм истински хора навън. Те не знаят що е страх, не живеят в лъжа. Ти човек ли си? Нима ще го оставиш да заглуши чувствата ти? Избирай. – изсъска гласът и потъна в короната на дървото.

– Да избирам? Почакай! – простена Ева, но гласът беше изчезнал.

– С кого говориш?

– Адам, изплаши ме! С никого. Къде се изгуби?

– Създателят ме повика. Каза да прочетеш това – отвърна той и Ева съзря в ръцете му продълговат предмет с незнаен произход.

– Но ние не можем да четем.

– Създателят каза, че е важно.

Ева пое предмета в ръцете си.

– Ева?

– Да, Адам.

– Помниш ли какво каза преди време Създателят? Само в Рая любовта ви ще е лесна. Не е ли това най-важното? Аз и ти…

Ева опря студената си кожа в топлата му длан. Искаше ѝ се да остане там завинаги. После отмести поглед към йероглифите, които след миг откриха пред очите ѝ съзвездия от думи.

Ръководство за употреба на чувствата

Глава първа: Жената – господар или роб на чувствата.

Първа точка: Ако жената иска нейните чувства да бъдат винаги хармонични, тя трябва да се доверява сляпо на Създателя.

Втора точка: Ако измени на волята Му дори веднъж, чувствата ѝ ще носят завинаги силата на приливите и отливите.

Сега Ева повече от всякога копнееше за истината. Тя вдигна очи и видя дървото, отрупано с плодове. Адам се опита да ѝ каже нещо, но тя не го чу. Протегна ръка към близкия клон и откъсна сочната ябълка. Спря се за миг. „Избирай“ – чу Ева далечен глас. Кората бе гладка като стъкло и на Ева за миг ѝ се стори, че вижда в нея проблясъка на едно бъдеще, вплело нишките на доброто и злото.